Топлоизолация

Топлоизолация

Коефициент на топлопреминаване U (предишна: стойност – k):

Степента на топлоизолация на даден прозорец се измерва количествено в W/m.K, с помощта на коефициента на топлопредаване U. Този коефициент описва количеството топлина, което преминава през 1 кв.m. на даден строителен елемент за един час, докато между въздуха в помещението и този отвън е налице температурна разлика от 1 K, респ. 1 C. Колкото по-ниска е стойността на U, толкова по-малки са загубите на топлина и толкова по-голяма е степента на топлоизолация. Стойността на коефициента U при изцяло завършен прозорец – Uw – се състои от

— стойността на коефициента U на остъклението Ug и

— стойността на коефициента U на използвания профил на рамката Uf.

Таблицата по-долу показва коефициентите на топлопредаване за прозорци, в зависимост от използваното остъкление и използваната профилна система (изчислена по DIN EN 10077, размери на прозореца 1230 x 1480).

Съгласно валидната Наредба за енергоспестяване, по правило при новото строителство, от гледна точка на балансирането на сградата, се изисква минимум висока степен на топлоизолация. В сравнение с това Наредбата за енергоспестяване допуска и ниска степен на топлоизолация при саниране на стари сгради. Все пак, по икономически и екологични причини, и тук се препоръчва минимум висока степен на топлоизолация.

Общата степен на пропускане на енергия g:

Общата степен на пропускане на енергия g е показател за използваното остъкление. Тя дава информация за това, какъв процентен дял от попадащата върху стъклото слънчева енергия преминава през него в помещението. В зависимост от избраното остъкление слънчевата енергия се отразява или пропуска в помещението в по-голяма или по-малка степен. По-високата стойност показателя g показва по-голям приток на топлина, но също и относително ниска защита от прегряване през лятото.

Факторите, които оказват влияние върху топлоизолационните качества на даден прозорец:

Топлотехническите характеристики на даден прозорец се влияят от избора на подходяща рамка и на съответното остъкление.

Рамка:

Модерните многокамерни профили разполагат освен с главна камера за захващане на стоманената армировка, също и с няколко предкамери, разположени една зад друга. Последните създават затворени в тях въздушни пространства, използват изолиращата способност на въздуха и така водят до значително подобряване на топлоизолацията на прозоречния профил.

Остъкление:

Модерните топлоизолирани стъклопакети се състоят от две или три плаващи стъкла със специални покрития, като пространството между тях е запълнено с топлоизолиращ газ. Топлинният поток през подобно изолирано остъкление се определя от следните елменти:

— топлопроводимост на газа в пространството между стъклата,

— топлоизлъчване вследствие на емисионните свойства на повърхността на стъклото,

— конвекция на газа в пространството между стъклата.

При стандартните изолирани стъклопакети без покритие, 2/3 от общия топлинен поток се дължат на топлоизлъчването, поради високата емисионна способност на стъклото. То практически се потиска почти изцяло от съвсем тънък слой с топлинен потенциал. По този начин естествено навлизането на топлината се намалява значително. Освен това въздухът в пространството между стъклата се замества с благороден газ като аргона, който има по-слаба топлопроводимост в сравнение с въздуха.

Така, в зависимост от избраното остъкление, загубите на топлина се редуцират до минимум. В областта на кантовете на стъклопакета загубите на топлина все пак са по-големи отколкото в средата на стъклото. Причината за това е дистанционният елемент на остъклението, който по правило е изготвен от неблагоприятния от топлотехническа гледна точка алуминий.

За разлика от тези обичайни дистанционни системи, при т.нар. “warm-edge” системи за свързване на кантовете се използват благородна стомана или полимерни материали с по-ниска топлопроводимост от алуминия. Така се намаляват загубите на топлина, увеличава се температурата на повърхността, а с това се намалява и риска от образуване на конденз. За да се избегне образуването на конденз, изхождайки от стайна температура 20 C и относителна влажност на въздуха от 50%, от строително-физична гледна точка е необходима температура на повърхността от минимум 10ÅãC. Доказателството се получава при пресмятане на изотермите, които представят равномерното разпределение на температурите под формата на линия. На представения пример т. нар. 10ÅãC-изотерма е удебелена. На тази линия температурата се запазва 10 C. Въз основа на положението на тази изотерма температурите по повърхността откъм помещението винаги са над 10 C. Забелязва се негативното влияние на алуминиевия дистанционен елемент: При неблагоприятни условия може да се стигне до образуване на конденз в тази критична област .